Биологичната роля на витамин С в организма е свързана с окислително-редукционното му действие като антиоксидант. Витамин С увеличава устойчивотта към неблагоприятни фактори от околната среда и към инфекции, спомага за регенерацията на тъканите, образуването на колаген, за нормалната пропускливост и еластичност на съдовите стени. Благоприятства абсорбцията и усвояване-но на желязото от храната.
С най-високо съдържание на витамин С са шипките, глогинките, боровите иглички. Основни източници на витамин С са плодовете и зеленчуците. От тях най-богати на витамин С са цитрусовите плодове, червените чушки, магданозът и копърът. Витамин С е неустойчив и лесно се окислява при висока температура, на слънчева светлина и висока влажност.
Потребностите от витамин С са: кърмачета до 1 год.- 30-35мг, от 1 до 3 год. - 40мг, от 3 до 6 год. - 45мг, от 6 до 10 год.- 50 мг, 10-14год.- 60-70мг, 14-18год. - 70мг. По-големи са дневните нужди при излагане на неблагоприятни фактори на околната среда, при остри инфекции, при бременност и др.